Бяла Слатина


Бяла Слатина – град столетен, млад и вечен! - II част


Категория : Откак се е село заселило
photo

Бяла Слатина – град столетен, млад и вечен! - II част

Първо класно училище в Бяла Слатина датира от 1908 г. То наследява възрожденските традиции в образованието, подържани от преподаватели като Санда Йовчева, Емануил Попдимитров, който тук пише голяма част от своята поезия, Никола Илиев, Димитър Николов Осинин, Борис Тричков, Светослав Обретенов и др. Разкриването на ІV клас при Белослатинската смесена прогимназия през учебните 1907/1908 и 1908/1909 г. не е могло да не бъде схванато  от настоящите просветни органи като заявка за създаване на гимназия и тъкмо за това на 3 юни 1909 г. МНП изпраща предписание, в което позовавайки се на чл. 44 и 52 от закона на народното просвещение, закрива от 1–ви септември 1909 г. ІV клас при прогимназията, издържан с общински, а не с държавни средства.
Желанието за разкриване на по-високи степени в образователната система на селото намира все повече подържници. Белослатинската община, пред вид ниската степен на грамотностна населението 19%, изпраща писмо до МНП през1909 и по-категорично през 1912 г. и провежда референдум сред населението от околията, което подкрепя  постановлението на общината.
Официално непълната гимназия в с. Бяла Слатина се „отваря” в средата на февруари 1913 г. веднага от общинския съвет са изпратени в София кметът Атанас Драганов и един общински съветник да уредят назначаване на учителски персонал. Осъществени са с голям ентусиазъм и други мерки за нормалното й съществуване, въпреки военновременните условия. На 25 август 1913 г. общинският съвет разглежда въпроса за откриване  на ІІІ гимназиален клас. Кметът Атанас Драганов, Мано Облаков и Илия Калканов настояват в Министерството за разкриване на класа, и това начинание завършва с успех.
През 1918 г. Белослатинската гимназия е „пълна смесена” и това трае до 1934 г., когато тя е официално закрита от Министерство на просветата, заедно с 69 други гимназии. Под натиска на белослатинското гражданство още същата година гимназията отново отваря врати, но все като Реална гимназия. През 1942 г. в Бяла Слатина са създадени две средни училища: Първа мъжка гимназия „Васил Левски” и Втора девическа гимназия „Св.Св Кирил и Методий”. Директори на Първа мъжка гимназия са Цоло Тачев(1945/49г) и Асен Попиванов (1949/50г.), а на девическата – Димитър Лалов 1948 /51 г. През учебната 1 150/51 г. по решение на МНП се създават единни училища, които обхващат ученици от начален, среден и горен курс. В града са обособени отново две училища – Единно мъжко и Единно девическо.
Сливането на двете гимназии става пре 1957 г. с директор Митко Пешев. От 1960 г.започват години на политическо обучение в гимназиите като следствие от приетия от НС закон „За по-тясна връзка на училището с живота” Директори на ЕСПУ през този период са Митко Пешев, Динка Стойкова, Иван Георгиев, Бонка Кътова, Елена Динкова, Евгени Петров и Йордан Цоканов.
През 1903 г. в Бяла Слатина са учредени вечерни и празнични училища, целта на които е да се уграмотяват хора на надучилищна възраст. С тях се занимават предимно учителите от основното училище. Резултатите са изненадващо добри. Година по-късно министърът на народното просвещение изказва благодарност на Никола Тодоров, Кръстьо Минев, Константин Мустаков, Атанас Драганов и Кръстьо Петков.
На 11 ноември 1906 г. министърът на Просвещението проф. Иван Шишманов издава заповед, според която народните класни училища се преименуват в горни курсове на основното училище. Народните класни училища до ІІІ клас се преименуват в прогимназии. В Бяла Слатина не са заложени средства за прогимназия, но общинарите не се отказват и издействат допълнителен бюджет на общината. И още през 1907/8 г. заработва прогимназия.
          През 1907 г. е открито народно начално училище „Хр. Ботев”.  Първата сграда, в която се помещава училището, е построена през 1909-1910 г. За първи път е отворено през 1910 - 1911 учебна година. До това време се е помещавало в частни сгради. По това време разполага с четири класни стаи. На 12.09.1912 г. училището е затворено заради войната с Турция (Балканската война) и е отворено отново на 20.02.1915 г. През 1912 г. в героичните сражения при Одрин загива учителят Иван Бояджиев.
Второстепенна държавна болница е построена с две отделения през 1906-1907г : вътрешно и инфекциозно с 30 легла. През 1940 г. са разкрити хирургическо и гинекологично отделение. Започва строежа на модерна болница с 110 легла и всички основни отделения. След 1944 г. продължава и разширява дейността си като градска болница.
През 1913 г. е създадено околийско агрономство, което съществува до 1950 г.
Първият документален опит за превръщането на Бяла Слатина в град се отнася към 1905г. Пет години по-късно на 7 март 1910г. Общинския съвет с кмет Стоян Божинов и помощник кмет Коста Новачков приема ново решение за преименуване на Белослатинската община в “градска” въз основа на колективно заявление на местните жители. Дългоочакваният Указ № 293, издаден от Фердинанд I идва на 27 юни 1914г., подкрепен със закон от 7 юли 1914г., завинаги преобръща селото Бяла Слатина в град.
Първият градски кмет  е Илия Калканов. Започват да се строят нови сгради, първата от които е пожарната. Белослатинци не се отказват от традициите си, сред които са два ежегодни панаири – с тях държат първенството в цяла тогавашна Врачанска околия. Пазарните дни през май, около празника на славянските просветители и през септември, на Кръстовден, постепенно се превръщат в панаири. На тях се събират “гостяни” от цяла България, Македония, Румъния, Турция, Гърция. Идват заради най – добрия добитък докарван за продан. През 1914 година на пролетния и есенния панаир населението от 5000 стигнало 30000 души. От 1700 домакинства в градчето, 1223 преживявали от отглеждането на животни. На всеки панаир стотици хиляди глави добитък сменяли собствениците си. Сред търсените стоки били пирдопските гайди, етрополските сахтияни и медните съдове на калоферци. Особени заслуги за развитието на белослатинския панаир има народният представител Иванчо Съинов. Той открива първият хан, за да има къде да отсядат гостите на града. Негова е и идеята стражари да пазят сборяните, стоката им, каруците и пътищата от разбойници и “гевези”.
Първите музикални прояви на белослатинското читалище се свързват с 1914 година, когато ентусиазирани младежи и по-възрастни организират хор и оркестър към него. Под ръководството на изтъкнатия музикален педагог и композитор, Борис Тричков, се подготвят и поставят детските музикални сценки „Ох, звездице-вечернице” и „В задния двор до стария плет”. Запаленият огън под стряхата на народното читалище се пренася през годините. С идването на известния композитор и диригент, Светослав Обретенов, за учител в гимназията, този огън се превръща в буен факел. Голям принос за развитието на хора имат диригентите Христо Арищиров, Петър Ганев, Цанко Бозайников, Христо Танчев, Димитър Бенчев, а в по-близки години – Наталия Къневска и Надя Фурнаджиева.
На 02.05.1917 г. започва строежа на теснолинейната ж.п. линия Червен бряг – Оряхово. Линията е строена от гръцки и сръбски пленници на 4 етапа. Участъкът Кнежа-Бяла Слатина е завършен на 25.10.25 г.
На 24 май 1923 г. е открито от Ал. Стамболийски Окръжно механо-техническо училище за ученици от Белослатинска, Оряховска и Монтанска околия. Открити са курсове за огняри, машинискти на парни машини, на двигатели с вътрешно горене и селскстопански машини. През 90годишния период на съществуването си училището е ръководено от 10 директори: Райчо Василев, завършил висше земеделско училище в Германия, инж. Гърков, инж. А. Ангелов, А. Севрюгов, инж. П Пеков: М. Марков, Б.Костов, Ив. Чолашки, Ст. Пенев, инж. Г. Симеонова, Й. Иорданов. Настоящия директор е зооинженер Полина Рогашка. До 1951 г. е само по механотехника, а от учебната 1951/52 г. е преобразувано в Техникум по механизация на селското стопанство. Това води до откриване на нови специалности и желаещи да учат в него идват от цяла България.
Старата учебна сграда и работилниците стават недостатъчни за новите задачи и амбиции на директора Стойо Пенев и ръководения от него колектив. Започва строителство на нова сграда, открита през 1963 г. През 1981 г. със собствени средства, заработени по договор от учениците в учебната им практика, непосредствено до нея са построени две общежития за 200 ученици.  От приходите, които се получават от производствената практика, учениците получават безплатна храна. Десетки са учителите, допринесли за издигане на високо нивоучебно-възпитателния процес. От 35 учители 17 са с клас квалификация и двама – Цено Йолов и инж. Ганка Симеонова са автори на учебници по трактори и автомобили.
Емблематичен за възхода на Теникума е заслужилият учител, директорът Стойо Пенев. От 1953 г. той е заместник-директор ТМЕС, а от 1964 негов директор. Още като учител той поставя проблема за свързване на обучението с практиката, изгражда учебно-технически съвет.Внедряват се учебно-технологически карти, изработват се ученически норми, работата се поставя на планова основа. Заслужилият учител Стойо Пенев  е активен общественик.  Двадесет и шест години е член на Бюрото на Висшия учебен съвет при Министерството на народната просвета, на Учредителния конгрес на СБУ е избран за член на ЦК и като такъв е делегат на всички конгреси. Бил е делегат на Първия конгрес на народната просвета, на  Деветия конгрес на Българските професионални съюзи и други.
          За всеотдайната му работа като учител, за големия  принос в развитие на образованието в Бяла Слатина и издигане авторитета на ръководеното от него учебно заведение е носител на  званията „Заслужил учител” (1974), „Герой на социалистическия труд” (1979) и „Почетен гражданин на Бяла Слатина” (2003). С Указ № 229 от 22 май 1962 година на Президиума на народното събрание е награден с ордените „Кирил и Методий” – I ст.; „Народен орден на труда” – сребърен (1968)
През 1920 г. е образувано Общо занаятчийско сдружение-клон Бяла Слатина. Обединява, организира и контролира дейността на занаятите в околията. Организира калфенски и майсторски изпити, издава разрешителни. Преустановява дейността си постепенно след 1944 г.
През 1925 година председателят на тогавашното читалище Наньо Петров доставя първата киномашина и започват редовни прожекции. В града започва да се развива и промишленост. Младият Цанко Яблански открива шапкарска работилница в центъра на града, а Нешо Миков и Стойко Стоев през 1932 година полагат основите на текстилна фабрика.
Българско дружество „Червен кръст” – клон Бяла Слатина  е създаден през 1925 г.
В Бяла Слатина през отделни периоди са съществували различни футболни отбори, най-известен от които е Цар Крум (Бяла Слатина). Той се създава на 10 януари 1927 - от обединение на "Атлантик" (Бяла Слатина) (1921 г.) и "Вулкан" (Бяла Слатина) (1924 г.). След състезателната 1941/42 г. изпада в организационна криза. През 1943 г. в града се учредява и спортен клуб "Ботев" (Бяла Слатина). От 1944 г. стартират поредица от реформи. "Цар Крум" (Бяла Слатина) е преименуван на "Спартак" (Бяла Слатина), но малко по-късно преустановява дейността си. Възникват и нови спортни клубове. До 1947 г. техният брой се редуцира до два - "Ботев" и "Славчо Трънски" (Бяла Слатина), които на 23 февруари са обединени под името "Септември" (Бяла Слатина). В края на 1949 г. са обособени няколко доброволни спортни организации на ведомствен принцип, най-силна от които е "Динамо" (Бяла Слатина). През 1957 г. те са обединени под името ДФС "Чавдар". В 1985 г. на негова основа се формира едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно.
 
През 1932 г. е открита Общинска аптека в частна сграда. През 1940 г. е построена общинска сграда. Работи като общинска аптека до национализирането й през 1952 г.
През 1934 г. е създадено на подчинение на Областно инженерство–Враца Околийско инженерство Бяла Слатина. То продължава функциите и дейността на бившето Участъково инженерство, работило до 1934. Функционира до преструктуриране на дейността през 1946 г.
Опити за откриване на стопанско училище са правени още 1909 г. На 15 септември 1937 г. е открито Държавното практическо девическо занаятчийско училище в Бяла Слатина. Поради липса на помещение двата четвърти класа водят занятия в сградата на гимназията, пети клас в една стая, предназначена за магазин и шестите класове в една частна къща.  Началото е трудно, но основите са поставени. В един малък град на царство България се ражда, с възрожденски ентусиазъм, едно занаятчийско училище, което ще превърне обикновената жена в модерна домакиня, която трябва да умее всичко - да крои, шие, готви, но трябва и висока култура. Следват Прошения до  Министерство, което дава разрешение училището да се помести в нопостроената сграда.на училището по земеделска техника.  През 1946 г. то прераства в професионална гимназия с курс на обучение 5 години, а през 1952 г.- 1953 г. след решение на Министерството на народната просвета е преобразувано в техникум с 5 годишен курс на обучение.
През 1963- 1964 г. се преобразува в професионално-техническо училище за подготовка на работници специалисти в шевната промишленост. Помощта не закъснява — завод „Пионер" протяга своята щедра ръка — младите специалисти вече могат да осъществяват своята учебна и производствена практика в истински професионални условия.
Учебната 1975-1976г. посреща нов директор Михаил Цанов. Училището с 3 годишен срок на обучение става тясно за 894 ученика, затова учебната и производствена практика са изнесени изцяло в завод „Пионер", който предоставя голяма производствена зала с най-нов тип шевни машини „ Тексим".На нашето училище като че ли е съдено да носи име на жена - в началото е носело името на Мария Луиза - първата българска княгиня след Освобождението, после името на жена герой -Вълка Николова - Гина, а днес Професионална гимназия по облекло носи името на най-голямата българска поетеса Възпитаниците на ПГО „Елисавета Багряна”създават красота, изящество и стил.
При сливане на БЗБ и Българска централна кооперативна банка се откриват клонове в областни и околийски градове.  От 1934 г. гр. Бяла Слатина има клон на БЗКБ.
Като околийски център играе голяма роля за развитието на околните села. През 1978 година Бяла Слатина става център на селищна система, включваща в територията си града и осем села. Като център на община е утвърдена през август 1987г. с указ на Народното събрание № 2704.
През втората половина на ХХ век са реконструирани някои стари сгради и са построени много нови, което променя изцяло облика му. Построени са жилищни комплекси ("Сребреня", "Цар Калоян", "Младост). В периода 1965 - 1985 г. е обособена индустриална зона. Развива се промишлеността, създадени са две машиностроителни предприятия "Гарант" АД (за хидравлични инсталации) и "Мизия" АД (подразделение към "Балканкар"), както и заводът за детска и юношеска конфекция "Пионер" АД. Разширено е памукотекстилното предприятие, което днес носи името "Белпред" АД.
Днес в община Бяла Слатина има добри традиции и добро бъдеще в областта на образованието, социалната и здравна политика, спорта и селското стопанство.
Истинско богатство и най-ценни на града са неговите хора, които вече сто години градят историята. Трудолюбиви, борбени и непримирими те успешно постигат всичко, преодоляват препятствия и със силния си дух творят просперитета на Бяла Слатина. Най, най-силните, талантливи, мъдри, решителни, стоят винаги отпред, предвождат съгражданите си и оставят ярки дири след себе си. Градът в стогодишната си история има цяла плеяда предводители, спечелилиобичта и уважението както на съвременниците си, така и на потомците – сред тях са Иванчо Съйнов, Тодор Шишков, Цани Гинчев,, Васил Бенчов, Илия Калканов, Драгомир Влъчков, по време на чиито мандат са планирани правите улици на града, а в по-ново време изгряват звездите на Митко Пешев, Иван Георгиев, , Динка Стойкова, Васил Габровски, проф. Димитрина Кауфман.
Митко Пешев е роден на 8 май 1931 г. в Бяла Слатинав бедно земеделско семейство. Завършва с отличие местната гимназия, а по-късно успешно се дипломира в Софийски университет „Климент Охридски” (1953 г.) със специалност „българска филология”. Едва 26 годишен, Пешев става директор на Белослатинската гимназия „Васил Левски”. Съчетал в себе си ценните качества организатор и ръководител, с вечното неспокойствие на творческото настроение, с амбиция, младежки замах и любов към учебното дело, той отдава безрезервно на родното си училище и труд, и безсънни нощи, и творческо вдъхновение. Гимназията завинаги си остава най-голямата му любов и с цената на много човешки усилия, той успява да извоюва построяване на нова, модерна и светла училищна сграда. Като млад учител М.Пешев се включва в театралния състав на читалището и участва като актьор и режисьор-постановчик. Безспорен връх в театралната му дейност е ролята на Аарне Нискавуори, сочена за пример дори на професионалните театрали. Талантлив рецитатор, той участва във всички културни изяви в Бяла Слатина и окръжния център-Враца.Като председател на белослатинското читалище, той работи за културния му разцвет.През1964/65 г. Митко Пешев работи като началник на отдел „Култура и изкуство” във Враца, бил е и кмет на Бяла Слатина 1965/67 г. и заместник-председател на Окръжния народен съвет. Негови статии, разкази и пътеписи са помествани в централния и окръжен печат. Смъртта прекъсва устрема му към красотата, но оставя на белослатинци спомена за всеотдайност в името на творческото съзидание и истинско родолюбие.
По стъпките му върви и друг литератор - Иван Георгиев, който също става учител и директор на Белослатинската гимназия, заместник-кмет и кмет на общината в два мадата, читалищен деец и културтрегер.
Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни ръководни постове. На 11 декември 1947 става първата жена министър в историята на България. Много са заслугите й за обновлението на Бяла Слатина.
Истинска звезда на белослатинския културен небосклон е проф. д-р Димитрина Кауфман-диригентка, изтъкната музиковедка, фолклористка и педагожка. Нашата съгражданка е една от най-талантливите съвременни диригенти, с възможно най-прецизен стил на дирижиране, с красиво движение и блестящо разбиране на материята. Автор е на трудовете: „Развитие инструментално-танцовата народна музика в Северозападна България през последните 100 години”, „Български аноним на ХХ век-Дико Илиев”, „Творчеството но народните хорове и ансамбли” и мн. Др. В съавторство със съпруга си академик Николай Кауфман, издава книгата „Мистерията на българското многогласие”.  Работи по покана на Американската фондация „Алан Ломакс”, представяща световната народна музика и по проект на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища”.
През 1976г. с помоща на тогавашната директорка на пионерски дом създава детски народен хор, който радва както белослатинската публика, така и датската и румънски музикални публики. Хорът на белослатинските славеи под вещото ръководство на Димитрина Кауфман се справя отлично със сложни технически и художествени проблеми и печели призови места на фестивали. Носител е лауреатски звания и на златни медали. Проф. Д. Кауфман е един от изтъкнатите наши музиканти – интелектуалци, която дълги години със своята дейност обогатява българската музикална култура и прославя името на родния си град.
Много са звездните имена,  просияли в последния век на белослатинския небосклон и дай, Боже, да се множат в новото столетие и  во веки веков!
Дай Боже, и усилията на съгражданите ни за по-добър, по-сит и по-духовен живот да бъдат оценени от потомците!
 

Информатори / Автори
Светлина Берова
Споделяне

Истории от Бяла Слатина

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa