Бяла Слатина


Църквата "Св. Параскева"


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Църквата *Св. Параскева*

През 1887 г. вдига снага белокаменната кръстокуполна църква „Св. Преподобна Параскева”. Нейното построяване  е  организирано от свещеник Марин поп Андреев (1840–1916), преселник от село Долна Бешовица (Врачанско). Изпратен е да служи тук през 1865 г. Няма сведения кой е обслужвал енорията преди него. Той успешно съчетава грижите за духовния живот на енорията с участието си в местния революционен комитет. През 1869 г. с помощта на енориашите построява параклис с килийно училище. По-късно е съдействал и за построяването на класно училище.

След Освобождението отец Марин разполага с всички необходими условия за изграждането на енорийски храм. В това благочестиво дело участва една немалка част от населението на Бяла Слатина, някои даряват пари, други участват с труд. Парцелът, който се превръща в църковен двор, също е дарение от по-заможни жители на селото.Така през 1887 г. вдига снага храмът, а през 1901 г. е построена и камбанарията. Църквата е  изградена от дялан лицев камък и първоначално няма стенописи. Иконостасът е изработен от тревненски резбари с икони също от Тревненската школа. На Петковден новият храм е тържествено осветен от Врачанския митрополит Константин. По това време в енорията кипи духовен живот и на големите празници църквата се оказва малка, за да побере насъбралия се народ. От деня на нейното освещаване до днес двете сладкогласни камбани не спират да призовават християните на богослужение в неделните дни и по-големите празници. Отец Марин никога не занемарява грижите за своето паство. По-късно към него се присъединява и свещеник Петър поп Симеонов (1863 – 1936).

През 1938 г., под ръководството на протойерей Александър Дянков (1902 – 1952), е направено преустройство и разширяване. Откъм западната част притворът е удължен с четири метра и дървеният балкон е заменен със стоманобетонен. Мазилката отвътре е подменена. Художници и резбари от София изработват нов иконостас, архиерейски трон, два аналоя, клирос и престоли за сядане, които опасват цялата средна част на храма. Стенописите са направени до 1940 г. от художника Пефев. В цялата иконопис преобладава т. нар. академичен стил. Тъй като отец Дянков е професионален музикант, той се проявява като добър ръководител на църковния хор.

Истории от Бяла Слатина