Днес ще си припомним делото и подвига на местните будители, възрожденци и участници в борбите за национално Освобождение. Някои от тях са погребани в двора на храма – свещеник Марин поп Андреев, бащата на Иванчо Съйнов – Съйно Илиев, Кольо Радев, свещ. Петър поп Симеонов. За да бъде истински свободен, човек трябва да посее семената на свободата в душата си. А това не може да стане отведнъж, то е дълъг и продължителен процес. Българското национално Възраждане дава своите достойни плодове и тук. Семената на организираната революционна дейност са посети от забележитални личности като учителите Филип Симидов /1852 – 1925/ и Никола Джамджиев. В състава на комитета влизат Иванчо Съйнов – председатал, Васил Николчов, Петко Тодоров-Цигаровски Петър Милов, Лукан Тодоров, Иван Каменов, Никола Джамджиев и Цено Маринов. В съзаклятието участва и местният свещеник Марин поп Андреев, който заклева комитета. Според ст. н. с. Богдан Николов това става на 21 декември 1874 година. Филип Симидов има природната дарба да рисува. Така се създава работилница за фалшиви документи, от които се ползват много български революционери. Същият е нарисувал и едно от знамената на Ботевата чета.Бяла Слатина
Пред гроба на Кольо Радев - Черкеза
Категория : Моята история / нашата история
Пред гроба на Кольо Радев – Черкеза
Иванчо Съйнов е етапен куриер по канала за Влашко. Той придружава в техните пътувания апостолите Георги Бенковски, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Никола Славков и др. Симидов ги снабдява с фалшиви тескерета.
При разгрома на Ботевата чета /1876 г./ е разкрит и белослатинският революционен комитет. Някои от участниците успяват да се укрият, други са заловени и изпратени на заточение. Иванчо Съйнов и Лукан Тодоров тръгват за Влашко, но Лукан се отбива за малко в родното си село Галиче и там е заловен от турските заптиета. Изпратен е в затвора, където е отровен. Погребан е от баба Тонка Обретенова.
Един поборник, който градът не е забравил, е Кольо Радев – Черкеза /1850-1927/. Роден е в Бяла Черква и е ученик на Бачо Киро. Рано е принуден да напусне родния си дом и да търси препитание. След дълги скитания минава във Влашко и оттам на 17 май слиза на Козлодуйския бряг, заедно с четата на Христо Ботев. След разгрома й е заловен, но успява да избяга. През 1877 година преминава Дунава като преводач на руските войски. В Бяла Слатина той се заселва през 1900 година, създава семейство и се занимава с мелничарство и земеделие. Дълбок поклон пред подвига на нашите съграждани!
Светлина Берова
Истории от Бяла Слатина