При скалния пролом Вратцата край град Враца се издигат скали, наречени Крал–баир или Колесницата. Няколко каменни фигури сякаш са поели път нагоре през планината. Може да се види каменна колесница, впрегната в каменни коне, главата на едър мъж с брада, женска фигура. Според една легенда това е колесницата на бягащия цар Йоан Срацимир, според други – колесницата на цар Костадин и царица Елена – повелителите на небесния огън.
Още през 1877 г. Феликс Каниц предава една легенда за тази местност, която е свързана с владетеля на Видинското царство Иван Срацимир: „Според преданието, тук именно разгневеният християнски Бог е наказал чудно по вечно видим начин предателството на последния български цар Йоан Срацимир Шишман. Високо върху “Крал- баир” на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от страх предал земята си на турците, вкаменен при опита му за бягство. Но не само коварният предател, но и неговата дъщеря, колар, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата съдба. Тяхната кръв е почервенила скалите на онова място.”(Крал-барл 2000)
Съществува предположение, според което етимологията на топонима крал-баир трябва да се търси във връзка със старата българска дума каралюк / каралък – „вид птица от рода на соколите, която се е използвала за лов на малък дивеч” (Регионално краеведско д-во, Огнян Пищиков).
Трета легенда свързва скалните образувания Кочиите с турските нашественици и цар Костадин. Когато многобройна войска нападнала крепостта, бранителите й се сражавали храбро, но били малко. Преди падането на крепостта цар Костадин я напуснал с колесницата си през Войводин дол към Патлейна. Там срещнал жени да берат дини. Той ги благословил, като им казал: „Днес да сеете, утре да берете!”. На другия ден минали турците и ги попитали кога е минал царят, а жените отвърнали: „Когато сехме дините.” Преследвачите се отказали и се върнали, като помислили, че царят е минал преди много време.
Информатори / Автори