Имало някога във Врачанско красива мома - Яна. Веднъж през селото минал пашата на път за Враца и видял девойката. Понравила му се и той се отбил от пътя, повикал Яниния баща и му заповядал:
- Заведи дъщеря си в конака ми във Враца, та да ми шета и принася, какво ще се трепе по вашите ниви и ще гори на слънцето? Такава хубост е само за радост, за благост на душата.
Нямало как, бащата завел дъщеря си в пашовите конаци. А тя, като влязла в двора на конака, заслепила с хубостта си всички.
Пашата, пленен и омаян от Янината хубост, отбил се за малко да ловува в балкана, а после побързал да се върне и да види дали селянинът е изпълнил заповедта му. И още с влизането си в конашкия двор, съгледал хубавата Яна да шета. Веднага заръчал да я заведат в харема му. Бащата още се въртял край дъщеря си и когато пашовите слуги повели Яна към харема, той паднал на колене пред пашата, целунал ботушите му и горещо го замолил да не взема Яна в харема си, да не я зачерня, а да я пусне, да си я заведе у дома. Пашата не склонил да изпълни бащината молба и забързал към харема си. Яна застанала гордо пред него и спокойно рекла:
- Бива, пашо, бива да остана при тебе, да бъда твоя ханъма, но мога ли да дойда така, както съм работила в полето? Пусни ме да отида у дома, да се облека в най-хубавата си премяна, да се накипря, както подобава на пашова ханъма. Ти не слушай тейко какво приказва, аз искам да остана тук и твоя да бъда.
Зарадвал се пашата, като чул тия думи и пуснал Яна да отиде да се премени и накипри. Изхвръкнала тя като птичка из конака и полетяла през полето, но не към бащиното си село, а към реката. И докато другите да усетят и разберат какво става, тя се хвърлила от най-високото място и се удавила в реката. Оттогава е останало името на това място - Янин вир.
Информатори / Автори