Враца - забележителности


РЕЧНИТЕ ПЛАЖОВЕ НА СОФИЯНЦИ И ЛОЗАРСКИТЕ КУРОРТИ НА ВРАЧАНИ


Категория : Откак се е село заселило
photo

РЕЧНИТЕ ПЛАЖОВЕ НА СОФИЯНЦИ И ЛОЗАРСКИТЕ КУРОРТИ НА ВРАЧАНИ

Река Искър е дала своя принос за създаването на модата за курортен отдих и плажуване сред новоосвободените българи. По нейното протежение от Лакатник до Мездра в началото на ХХ век се появяват броеница от живописни плажове. Тогава лодките, които още от времето на баба Илийца са необходимо средство за преминаване на реката, се преквалифицират в курортна атракция. Именно покрай Искъра са първите курорти за слънчеви и водни бани не само за местните жители, но и за софиянци. Макар и скоропостижно произведени в столичани за един ден, шопите не забравят, “че от Искъро по-дълбоко нема” и дори не помислят, че може да има по-хубав плаж. Новоизпечените софиянци масово пристигат през неделни и почивни дни в селата покрай реката. Най-оживеният плаж е тоя при Лакатник - твърдят съвременниците, но Левище,  Черепиш и Мездра бързат да го изпреварят.
Софийските алпинисти  също са привлечени от живописните околности на Искърското дефиле. Скалите до Лакатник всеки празничен ден започнали все по-масово да се оживяват от големи групи алпинисти,  дошли да се наслаждават на природните хубости в района. През 1937 г. в Лакатник са открити и серови минерални бани, които прибавят още едно допълнително “курортно” преимущество на това село.
Мездра не остава по-назад в лятната надпревара, търсейки нови и модерни посоки за бъдещето си като град. Пионер в плажуването става женската половина на амбициозното население - знайно е, че първи те са се възползвали от възможностите на реката като място за къпане, практикувано покрай другото им основно занимание - прането. Съвременниците дори посочват точното място на това паметно събитие - боденската река от моста на Кременското шосе до цигларницата на Я. Тасев. Скоро популярното по народному “изпиране на телото” получава модерното название “студени бани”. На р. Искър срещу “Калето” започват да правят не само хладни бани в реката, но и пясъчни на горещия пясък, обаче мъжете го превземат и организират мъжки плаж там. Жените се задоволили със свой плаж “срещу върбака на Боденски, гдето е воденицата на Бошняците”.
    Но ако мездрени се съревновавали с останалите новоизлюпени курорти покрай Искъра, колко по-вече плажове да открият и по-вече софиянци да привлекат, то врачани не ходели по-далеч от вировете покрай Вратцата. Дали като най-работни или пък като най-запалени местни патриоти - но  не признавали друг курорт освен своите прочути лозя. Поради това за тогавашните жители бил предмет на гордост фактът, че 60% от гражданите прекарват лятото в лозята си твърдейки, че те са най-добър курорт за тях.
В отговор на нарастващата “плажна” конкуренция на Мездра, те създават инициативен комитет през 1930 г. за рекламиране на лозята като летовища. В този комитет влизат не кои да са, а прочутите градостроители инж. Пейко Орозов, арх. П. Дограмаджиев и инж. Ив. Липовански. Те са радетели на идеята, че богатото съчетание на балкански хубости и лозя с евтини продукти, е достойно за привличане не само на софиянци, но дори и на чужденци. “Да се извести чрез глашатая на гражданите за всички хора, които имат лозя и удобни къщички и желаят да дадат къщичката си под наем за през летните месеци, да съобщат това на новообразуваното рекламно бюро чрез арх. Дограмаджиев.”  Лозаро-патриотични статии започат да се публикуват в местните вестници с цел да рекламират гроздолечението и лозарското курортуване. Не на шега бюрото търси съдействието на общината, за да се иска продължаването на празничните седмични влакове от София до Враца, за да идват софиянци и да се запознават не само с живописните околности на Враца, пълни с историческо значение, но и още по-живописните врачански лозя. В класацията на врачанските красоти и прелести, те подреждат в общ ред и пещерата “Леденика” и историческата Околчица, и Вратцата, и лозята. При това с истинска и неподправена гордост смятат, че “това, с което Враца заслужено се гордее, то са лозята, които са най-ценните курорти за врачани през лятото, поради което ги поставят на водещото първо място”.
 
"Лозе мое - лепше от Парижа"
врачанските лозя - векове наред - любимото място за отдих и теферичи на врачани
 
ТЕФЕРИЧИТЕ
Никъде в България няма този традиционен навик, да се правят излети до лозята или държавите, както много врачани се изразяват, и там се прекарва в веселие при изобилно ядене и пиене, както във Враца. Да организираш компания от близки и надигнеш вино, ракия и много ядене с цел да се веселиш и отидеш в врачанските лозя, това значи да правиш теферич. …Положението на лозята, далече от града с 4 до 15 км, разположени на север от града по баири, където има разнообразна растителност, с долини, ливади, ниви, гори и пр. привличат с своята природна красота. А те са още по-ценни за врачани, защото им дават отличен поминък, затова врачани с радост са отивали на теферич там през дните, когато гроздето почва да зрее. През ефтините години, да организираш теферич, то е било да вземеш в изобилие месо за зеле, за яхния, за кебап, да наточиш в големи бъклици от собственото си вино и събрани по 3-4 и по-вече семейства, да отидете на лозе с волска кола, пълна с жени и деца, за която се плаща само 2-3 лв. При слаби културни нужди, прибори за яденето се вземаха 2-3 паници, 2-3 сахани и редко вилици, като бъклицата се предаваше от човек на човек при пиене без да се употребяват чаши.
В праздничен ден през гроздобер, врачани масово излизаха на теферич по лозята. Било с волски кола, било с магарета или пешком, компаниите с смех, с веселие се отправяха по лозята и там на открито, под сянката на некое дърво, се постила черга за седане и се почва готвенето на обяда. Жените шетат, момите пеят, децата скачат, а мъжете обикалят имота…и се чуват из горите и баирите високите гласове на някои певици, викнали с всичка сила “Летна се нощ преваля” или “Ох, изхвръкнал е сив сокол низ Босна” или “Два орли се бият” и т.н., на които песни ергени и млади мъже ще отговорят с гърмеж на пушки и пищови и високо, често и продължително провикване…
Никола Станев в. “Читалищно дело”, бр. 10.11. 1927 г.

Информатори / Автори
Весела Пелова – Държавен архив – гр. Враца
Споделяне

Истории от Враца - забележителности

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa